СПАМ-ът като средство за оцеляване

Странно нещо е СПАМ-ът. Особено в контекста на българския PR 2.0. Защо ли? Ами защото, оборете ме, ако греша, но когато става въпрос за доста български PR кампании, това явление се разглежда изключително противоречиво. Ако ние сме обект на нежелани съобщения, то със сигурност констатираме, че сме жертви на СПАМ. Ако обаче нещата са на обратно и ние сме тези, които генерират подобни съобщения, криво-разбирайки ги като част от „PR в интернет”, разпращаме ги до бази данни (събирани по един или друг начин), това вече се нарича „важно съобщение” или „покана”. Но да оставим настрана имейлът като средство за „облъчване” на потенциални клинети. Какво се случва във Facebook или Skype? Какво по-удобно място от най-голямата социална мрежа, да набираш клиенти или съмишленици – предварително подредени по категории, интереси, та дори и ... цвят на сутиена. За какво става дума? Веднага обяснявам. В края на 2009, повечето дами, потребители на двете най-големи социални мрежи, получиха светкавично разпространяващо се съобщение:

„Да направим нещо забавно... Напиши цвета на сутиена си като статус. Само цвета, нищо друго. После изпрати това съобщение САМО на момичета, никакви мъже. Освен смешната част, това ще ознавава и че си съпричастна към кампанията за борба с рака на гърдата. / It will be neat to see if this will spread the wings of cancer awareness./
А и ще бъде забавно да видим колко време ще отнеме на мъжете, за да започнат да се чудят защо всички момичета са написали цвят в статуса си.

PS: После обясни на всеки, който те попита, че превенцията е онова, което ще ни помогне в бoрбата с рака на гърдата. Не бъди безотговорна към себе си и другите.”

На пръв поглед: много женско и емоционално. Закачливо и приятелско. Как да не опиташ! И започнаха дамите една по една в рамките на седмица, без да се замислят много-много, да слагат различни цветове за статус на своите профили. Червено-черно-розови багри заляха Newsfeed-а, а мъжете се чудиха ли чудиха какъв е този очевиден заговор. Както винаги, обаче, и този път не отстъпи на правилото с чудото и трите дни. Последва нова вълна на интерес към горното анонимно съобщение, която започна да залива Facebook и Skype. Този път, обаче тя беше негативна. Мощна, гневна и мърмореща, вълната стана толкова голяма, че се разплиска далеч извън рамките на тези две мрежи. Година по-късно в Google е останало само и единствено ехото от хорското недоволство. И така до... този октомври! Когато, ни в клин, ни в ръкав, отново получих (аз и със сигурност още хиляди дами) доста познато съобщение:

„Помните ли играта миналата година за цвета на вашия сутиен, които носите в момента? Целта беше да насочим вниманието към Октомври - месеца за внимание към Рака на гърдата! Тази игра имаше невероятен успех и ние направихме така че мъжете да се чудят с дни какво означават тези цветове и го превърнахме в голяма новина!
Тази година играта продължава с вашата чанта, къде обичате да я слагате в момента в който се приберете вкъщи! Например: "Обичам на канапето" или "Обичам на масата в кухнята". Е, схванахте идеята!
Просто сложете вашия отговор в статуса си и нищо повече! Изпратете това съобщение на всичките си познати жени!
Играта със сутиените стана водеща новина, нека видим какво ще стане и с тази!
ЗАПОМНЕТЕ!!!! Не казвайте на никой мъж какво означава!”

Вече изминаха 3 седмици, а никоя от моите приятелки не си е променила статуса. Защо ли? Какво се промени за тази една година, през която бяхме мишени на какви ли не съобщения? Дали сме станали по СПАМ-имунизирани или вече не ни пука толкова? Дали след всеобщата мания по Farm Ville вече никой не иска да бъде въвлечен в нищо подобно? Дали пък най-после сме осъзнали, че членуването в групи като „Помогнете на Гого от „Тоника” да оздравее” няма да го накарат да оздравее? Дали сме започнали да си задаваме въпроси за това какъв е реалният смисъл от групи като „Нека помогнем на...”, ако помощта остане единствено и само виртуална? Въпросите са безброй. Отговорите – също. Факт, обаче е, че обществото ни става все по-итернет интелигентно и трябва да бъде комуникирано с все по-интелигентни съобщения. А това вече определено е едно истинско предизвикателство към специалистите по PR 2.0.

Архив, сп. SIGNCAFE, 11/2010