"PR ПРиз" и борбата с безразличието

В случай, че някой не е разбрал, с пълна сила в момента тече процедурата за набиране на кандидатури за участие в PR конкурса с най-дълга традиция у нас – PR ПРиз. Периодът за подаване на кампании ще продължи до 20 април, когато всичките заявени ентрита ще бъдат събрани, за да бъдат предоставени на журито за оценка.

Процедурата е лесна, проста и не съдържа никакви неизвестни. Без може би едно – директен отговор на въпроса, свързан с реалната полза от участие на подобни мероприятия.

Като оставим настрана „маратонския” девиз, свързан със самото участие, какво друго би могло да ни стимулира да се включим? Скрит нарцисизъм, чисто желание за слава или първичната, дълбоко вкоренена и професионално мотивирана жажда за съревнование?

Независимо къде са корените на мотивацията, факт е, че добрите идеи имат нужда да бъдат споделени. А добрите кампании трябва да бъдат показвани. Това удължава живота им и мултиплицира ефекта от усилията ни, като го трансформира в професионална и социална репутация. Тя, на свой ред, никак не е за подценяване. Защото независимо, че действията на някои колеги пораждат подигравателни шушукания в бранша, свързани с прекалената им себеизява и самоизтъкване, факт е, че именно те са едни от най-разпознаваемите лица на българския PR. Колкото и да не ни е приятно да си го признаем…

Което, всъщност, е просто поредното доказателство в полза на тезата, че всеки един от PR практиците е посланик на собствената си професия и като такъв трябва да я представя активно пред всичките външни за нея публики. Участието на подобни професионални форуми, пък, е един от доказано ефективните възможности за изтъкване на реални професионални постижения и за добавяне на допълнителна стойност към имиджа на PR.

Говорихме си с колеги преди време и една от тях сподели: „Нямаме с какво да кандидатстваме в последните години. За да оцелеем, участваме по обществени поръчки, които са толкова тъпи, че ни е срам да участваме с тях на конкурси”. Вероятно тези думи са ви познати, а сценарият олицетворява и вашата офис-реалност. И все пак… дали пък за цяла година не сте направили нещо истински смислено? Нещо интересно и впечатляващо, което е държало съзнанието ви будно много нощи и за което сте разказвали на приятелите си?

И като заговорихме, за причините да НЕ се включим в подобно мероприятие, сред личните ми фаворити се нареждат онези, свързани с ”двата конкурса”, с „таксите за участие” и с „личните приоритети”. Към тях, разбира се, могат да се добавят още хиляди такива, основно, защото у нас продължаваме да се фокусираме върху оправданията за това „какво да не направим”, вместо за това „какво да направим”. Готови сме всеки път, когато изгубим и сме изненадани, когато спечелим. Пресмятаме разходите, отколкото да мислим за приходите…

Въпреки всичкия ни негативизъм обаче, през последната година определено имаше много добри български PR кампании. Аз лично, искам да ги видя наградени и искрено се надявам, че авторите им няма сами да поставят рамки на собствените си идеи, като ги лишат от възможността да се превърнат в case studies за следващите поколения български PR специалисти.