Рейтинг „на гърба” на
дядо Ангел
Вече четвърти ден българските медии ликуват! Едно, до вчера
никому-неизвестно село, даде материал за пълна – 24 часова програма на всякакви
телевизионни програми. Чист „дюшеш!”, както биха казали табладжийте.
Опустошителната ледена вълна заля целия телевизионния екран
– от сутрешните блокове, през всяка една новинарска емисия, до …коментарните,
аналитични, политически, здравни и дори – развлекателни предавания (очаквам всеки момент и позицията на „Господари на ефира” по темата). Ето на това вече му викам
бедствие. Нещо повече- докато вълната в село Бисер часове след като опустоши
всичко, се отдръпна, то тази, заляла телевизионния екран – очевидно се е
закотвила удобно и няма мърдане. Не знам дали само на мен така ми се струва, но
вместо да понамалее, в последните два дни се увеличава...
Не казвам тук, че медиите, особено електронните, трябва да
останат равнодушни към хорската трагедия. Казвам само, че когато историята на
всяка една жертва, с пълните, тъжни и тягостно-детайлни подробности се окаже
траен център на вниманието във всяко едно предаване, проблемът май не е в
бедствието. А в медиите.
Водени от неистова хищническа настървеност, добре прикрита
зад минорен тембър и тъмен дрескод, репортери и водещи от всякакви телевизионни
програми преследват жертвите, като се опитват да изкопчат от тях всякакви
безумни подробности, прекалено лични и драматични, дори за шоуто на Опра.
Антон Хекимян, например, за репортаж за сутрешния блок тази
сутрин, трескаво търсеше жертва на наводнението, която да разказва гадни,
интимни и „несподелени досега в ефир” подробности от случката:
Вчера Гала (с помощта на Милен Цветков, разбира се), по
подобен начин подстрекаваше своята репортерка да разпитва пострадалата баба как
точно е бил удавен мъжът й - дядо Ангел: http://play.novatv.bg/play/264625/?autostart=true
Да не говорим за траурния глас на Слави Трифонов от снощи, който
„потънал в прискърбие”, също бедстваше от екрана в Деня на траур.
Аз също съм зрител. И съм човек. И SMS изпратих. И
ми е тъжно за трагедията. Но и не искам да допусна целодневното присъствие на
най-драматичните подробности на пострадалите, в живота си. Не искам да се замислям
за това как точно дядото се е нагълтал с ледена вода и колко „романтично” (като
в „Титаник” – и това сравнение чух някъде от екрана) са загинали липсващите
възрастни съпрузи. Защото дори и да се замисля, пак няма да мога да спася
пострадалите.
Успоредно на трагедията обаче, се случват разни други неща.
Благодарение на несъизмеримата „атрактивност” на хорската драма от с. Бисер, сърдитият
доклад на Европа вече втори ден остана на мноооого по-заден план. В тази
връзка, май не всички са недоволни от хищническия интерес на телевизионните
репортери...
И за финал, искам да спомена и за единствената, според мен,
адекватна реакция в деня на траур – тази на екипа на шоуто „Денис и приятели”
(БНТ). Денис не излезе снощи да говори безсмислени и никому ненужни прискърбия.
Просто не се появи – и толкоз.
В тази връзка си мисля, че e време да оставим хората да
преживеят мъката си, без да им бъркаме в раната. Без да си вдигаме рейтинга и
без да демонстрираме практически неефективна загриженост!
Затова… нека изпратим по още един SMS с текст DMS Bedstvie на
17 777 и най-после да сменим темата!
Няма коментари:
Публикуване на коментар